Алтернативна ли е
алтернативната медицина?
Автор Аз
За разлика от
лекарите, които (както и аз) са завършили западна медицина, видяли са й хала, и
са си направили труда да изучат и някой друг ефективен дял от медицинската
наука, консерваторите доктори пишещи негативни мнения по Здравните форуми, са
учили само класическата западна медицина и единствената им предвидима реакция е
да плашат пациентите с негативни хули спрямо алтернативната медицина.
Има и колеги
доктори, които са природно интелигентни и се отнасят с разбиране към
алтернативните методи и желаят сътрудничество на добрите страни на Източната и
Западната медицина.
Ето Някои Разлики
между Източната и Западната Медицина:
1) Източна:
Диагностицира рано заболяванията, на енергетично ниво.
Западна: Чака
заболяването да се прояви физически - в кръвта, урината, на рентгенова снимка,
ехографа ...
2) Източна:
Започва профилактично холистично (цялостно) лечение. Лекува (възстановява)
едновременно и тялото, и чуствата, и мислите.
Западна: Чака
диагностиката да засече заболяване, лекува само него а другите органи ги
пренебрегва.
3) Източна:
Лекува предимно причините.
Западна: Лекува
предимно следствията.
4) Източна: При
хормонален дисбаланс подтиква слабо-функциониращата жлеза да произведе
необходимите хормони. Хармонизира и другите органи, за да не пречат и подтискат
жлезата.
Западна: Продава
на пациентките и пациентите недостигащите им хормони.
5) Източна:
Лекува с физични методи (акупунктурата), не внася нищо ново в тялото.
Западна: Лекува
предимно с химични методи. Внася лекарства и алергени в тялото.
6) Източна:
Лечението е по-деликатно, хармонизиращо.
Западна:
Лечението е по- в стил вмешателство.
7) Източна: Лекар
и пациент общуват.
Западна: Лекаря
насочва пациента да пообщува с доста апарати, и после за малко с него.
8) Източна:
Насочена е към профилактика на заболяванията
Западна: Чака
заболяването да се развие, та да го лекува.
9) Източна:
Насочеността и е към реакцията на индивида на болестта.
Западна:
Насочеността й е към болестта, индивидуалностите са обезличени.
10) Източна: В
много по-голяма степен насочва пациента да разбере, че трябва да промени начина
си на живот, за да се излекува.
Западна: Не
поучава – лапай хапчето и то ще ти замаже симптомите.
11) Източна:
Стара и узряла е. Лекува цялото.
Западна: Някои от
нововъведенията след години се оказват вредни. Лекува едно, но може да развали
друго (антибиотици – гъбички).
12) Източна:
Свързана е с Източната Мъдрост. Разглежда човека като хармонична част от
Природата.
Западна: Свързана
е със Западното желание за детайлизирани изследвания. Не се къхъри да
философства за човека и природата, а да подобри хапчето.
Обаче:
Западната
диагностика може да навлезе в прецизните детайли на проблема, (макар че и след
това не го лекува холистично).
Западната
медицина е по-добра при животозастрашаващите ситуации, реанимацията, хирургията,
травматологията, спешната помощ.
Антибиотиците са
добри при наложителна кратка употреба. И други Западни лекарства ако се
употребят за кратко време могат да са по-скоро полезни.
Обаче:
Ако човек се
диагностицира рано с методите на Китайската медицина, и се лекува, то не би
трябвало да стигне до операция. Тук се изключва травматологията, спешната
помощ.
Първи Извод:
Разумното
Съединение на Методите Прави Силата!
Втори Извод:
Здравните форуми
трябва да се използват за оказване помощ на нуждаещите се, а не за негативни
изявления и конфликти.
Трети Извод:
Това сравнение за
разликите на Източната и Западната медицина се споделя от много алтернативни
лечители, от много учили и нетрадиционна медицина колеги (не само в България),
а също и от много пациенти, но ако вие имате забележки, моля споделете ги.
Д-р Т. Войников, д.м.н.,
Майстор по Традиционна Китайска Медицина
Това заболяване, според
Китайската Медицина, се дължи на хронично през годините излагане на тялото, и в
конкретния случай на шията, на вредното въздействие на студ, вятър и “влага”
(според Китайската медицинска терминология). Съпътстващи причини на
заболяването могат да са продължителна диета с преобладаване на месо и млечни
продукти, чести микротравми на шията, но също от голямо значение е и слабостта
на организма като цяло в напреднала възраст.
Всички тези фактори водят
до нарушение на свободния поток на Енергия и Кръв в засегнатата област и
причиняват симптоми като болка, схванатост, ограничение на движението на шията,
главоболие, световъртеж, а може да има също и изтръпвания, напр. на плешките,
ръцете, и др. Когато ошипяването доведе до изразено стеснение на прешленовия
канал, допълнителни симптоми могат да бъдат и гадене, световъртеж, повръщане,
шум в ушите, и неясно виждане.
Изразеността на
ошипяването не е пропорционална на степента на болката – леко ошипяване може да
е съпроводено със силна болка, но и обратното също се среща.
Диференциална
(Разграничителна) Диагноза трябва да се прави с някои мозъчни заболявания и е
добре при съмнение да се потърси специализирана медицинска помощ за уточняване
на диагнозата (напр. Рентгенова снимка, ...).
Лечението на ошипяването
по радикален начин, било на шията или на краката, или на други части на тялото,
е доста трудно. Това обаче което непосредствено безпокои пациентите, са болката
и всички други горе изброени симптоми, за премахването на които се използва
голяма част от арсенала на Китайската медицина, като иглолечение, мокса,
лазертерапия, и др.
Съществуват и билкови
формули, които не само лекуват симптомите, но и донякъде омекотяват и
“разграждат” шиповете, но тяхната употреба трябва да е продължителна, (което
значи и скъпа). В доста от случаите обаче симптоматиката на шийното ошипяване
може да се овладее и само с акупунктура.
Диетата на хора
склонни или имащи ошипяване трабва да е с по-малко месни и млечни продукти;
оцет е добре да се приема, ако няма други противопоказания за това.
Друго важно за
предпазване от подобни проблеми е да се поддържа сравнително умерен начин на
живот, без преуморяване, а също и да няма излагане на вятър и студ. При
спазването на такива здравословни условия, и при своевременно лечение, дори и
да има ошипяване някъде по тялото, то то не би предизвикало болка или пък
нарушение в ежедневния ритъм на човека.
Автор Аз
В заглавието се
споменават 2 ефективни полезни метода на Медицинската практика.
За да бъде обаче
пълно окомплектована здравната ви култура, искам да ви осведомя и за две
принципните различия между тях:
Излиза пред
публиката някой хирург, специалист, доцент или професор-доктор на медицинските
науки, и всички му се възхищават.
Какво лекува той
– краен стадий на запуснато здравословно състояние налагащо планова операция.
(При травматологията и спешната помощ хирургичната намеса е наложителна и тук
нямам предвид нея).
Как лекува той –
като изхвърля завинаги от организма нещо необходимо но вече безвъзвратно
съсипано.
Хирурга е велик,
ама пациента – защо е позволил тялото му/ й да стигне дотам.
Възможно ли е
било много години преди операцията да се предвиди, че в това тяло този именно
орган е „слаб”, и да се лекува той още тогава, на млади години?
Не само че това е
възможно, но в повечето случаи е сравнително лесно – при Китайската диагностика
се откриват нарушенията в организма още когато са на енергетично ниво, и все
още здравословните проблеми са обратими. (Същото може би се отнася до
ирисодиагностиката, хомеопатията, но аз ще ви говоря за това в което съм
специалист). Такъв начален здравословен проблем обаче няма как да се установи
със диагностиката на Западната медицина, която изисква в масовия брой случаи
вече да има някаква органична промяна в организма, което значи болестта да е в
по-напреднал стадий, за да има промени в серума, кръвта, на рентгеновата
снимка, или на ехографа.
Та едната разлика
между двата гореспоменати метода е в това, че с акупунктурата (и билките)
лечението се базира на ранното установяване на здравословен проблем чрез
Китайската диагностика, и то се осъществява на ранен етап на заболяването, по
такъв начин спасявайки „слабия” орган, недопускайки болестта да го унищожи и да
бъде впоследствие оперативно отстранен.
А, от друга
страна, мислите ли, че хирургичната намеса лекува и причините, които са довели
до заболяването на дадения орган, или тези причини продължават да действат в
тялото на оперирания, и така ще продължат да поддържат различни аспекти на
заболяването, а може и да доведат до нужда от повторна операция?
Да дам един
пример:
Сливиците като
органи са свързани с бъбреците, а също и ушите, и пикочния мехур, колената,
чуството на страх или раздразнителност, половата сфера, зъбите, и др.
Така че, ако
човек има "слабост в бъбреците" (те имат ин и ян, но да не го
усложнявам), то той ще е предразположен към, или пък вече ще има един или
няколко от следните симптоми: чести възпаления на сливиците, отит (ушно
възпаление), цистит или отделяне на голямо количество безцветна урина, слабост
или болки в колената, заболявания на зъбите, бърза еякулация или склонност към
импотентност/ бяло течение или склонност към трудно зачеване, болки в кръста, тенденция
към студени крака, страхливост, раздразнителност ... и др.
Виждате, че
когато човек има „слабост в бъбреците”, то това засяга различни органи в тялото
и предизвиква множество болестни симптоми. Мислите ли тогава например, че
хирургичното отстраняване на сливиците ще излекува или ще повлияе благоприятно
на цялата останала плеяда от симптоми?
Друга стратегия
на лечение предлага Китайската медицина – като се лекуват в случая бъбреците с
акупунктура и билки, то такова лечение ще повлияе благоприятно и на сливиците,
и на другите изброени толкова много болестни симптоми, т.е. с едно лечение
много неща се лекуват. Тялото започва да ни служи по-добре.
И така, за да не
се налага оперативното отстраняване на части от тялото ви, хармонизирайте
цялостно (холистично) организма си когато все още здравословните ви проблеми са
в ранен стадий, на енергийно ниво.
Как да го направите
аз вече ви казах, а и Съвременния свят изобилства от информация на медицински
теми, изберете си това, което най-много ви харесва.
Автор: проф. д-р
Борислав Димов
В съвременното
общество все повече се налага алтернативната форма на лечение като
по-безопасна, натуралистична, без странични ефекти, а и поради невъзможността
на съвременната медицина да се справи успешно дори с някои съвсем не тежки
заболявания, като най-обикновената хрема, например. Множество алтернативни
форми на лечение в някои от случаите се оказват по-ефективни от добре познатите
ни лекарства. В световен мащаб, според изследване на Световната здравна
организация, съвременната медицина се нарежда едва на четвърто място по
приложение, като бива изместена от китайската медицина, фитотерапията и
хомеопатията. Напоследък все по-масово се прилага и биоенерготерапията,
ароматотерапията, използването на различни видове хранителни добавки с лечебни
свойства, различни масажни и енергийни техники, като например метода на
Сайонджи, Су-джок, Рейки, метод на Джуна и др.
Характерна
особеност на повечето методи за алтернативно лечение е това, че те имат
холистичен подход към пациента, т.е. разглеждат го като едно цяло, а не като
отделни части.
Исторически
погледнато, това разделение на медицината се получава едва през последните
няколко десетилетия. Народът ни пази стотици хиляди билкови рецепти, които и до
днес, освен че са много ефективни, не са и толкова вредни, както съвремените
фармацевтични продукти. При това никак не е учудващо, че повечето хора,
осъзнали тези факти, търсят все по-масово различните форми на алтернативно
лечение.
На страниците на
този портал ще се постараем да ви даваме компетентно мнение на доказани
специалисти в тази област, а също и възможност да споделите собствения си опит
в различните методи за лечение, тъй като няма нищо по-силно от народната
мъдрост и полезните традиции.